Апокалипсис

Вече бях загубила всичките си апокалиптични философско-импресионистични съчинения от стария си компютър, който, за съжаление, не подлежеше на поправка, а по времето, когато ги пишех, имаше многобройни плагиати, сега не ми оставаше нищо друго, освен да започна наново и да се опитам да ги възпроизведа, макар и по по-различен начи. Но в същия стил. Та... Студеният майски вятър неведомо полюшваше резедавите клони, протягащи ръкави към неведомия край на тротоара. Църквата поглъщаше присъствието на всеки минувач в своето тайнствен юо величие. Павираните улици потискаха всичката кал, която тежнееше под тях. Цялата картина бележеше едно загадъчно униние. Сякаш предатоящият ад предстоеше да се спусне по напуканите стъкленици на мнимия изток, който заплашваше града с изгрев. И с изобличаване на цялата скрита истина досега. Защото всеки се криеше зад маската на лъжата, когато му бе изгодно. А повечето хора търсеха просто изгодата, затова продаваха Истината за шепа пари. Та нали така беше, откак свят светува. И продължаваше в пълна сила. В противовес, огненият запад закотвяше пурпурните си лъчи някъде по комините на сградите или по стените им, където се извиваха загадъчни светлосенки. Стрехите на къщите мистериозно открояваха сиво-синьото небе, отдавна забравило топлината на слънцето. Толкова много студ и времето не се бе затопляло от ноември, когато топлината изчезна, погребана в черната земя. Зли таласъми прелитаха в дворовете на къщите, та дори в последния ми сън, в който гледах един футболен стадион, който после се внедри в малка пещера, в която аз влязох с... Вътре имаше циганка с две по-млади и тя го нападна. Разряза левия му клепач с бръснарско ножче. Аз исках да ѝ отмъстя, но не можех да си отворя очите, понеже ми се спеше. После един мюсюлманин попита къде е църквата и аз събрах смелост да му я покажа, макар че пред нея имаше статуетки на таласъми. Единият бе с дълъг нос. Даже два от тях оживяха. После се появи едно черно котенце с крила (таласъмче), но на мен ми стана мъчно за него и го взех, макар и да бе сила на злото. Котвите на Запада е успяха да го спасят от гибелния залез. Той просто потъна зад хълмовете и синкавата светлина, която остави, само нашепваше за предстоящия пъкъл. Да, пъкълът бе тук, но най-вече в сърцата на хората. Където никога не бе било Рай, защото там Бог никога не бе влизал. А Бог влизаше само в добрите сърца. Вековният бор отскоро бе отсечен и цилиндричните му трупи лениво се валяха в двора или пред него. Аз минах с количката и редовните пияници бяха пред магазина. Но не и Даниел, както винаги. Продължих гордо и надменно пътя си и се прибрах в къщата. А те продължиха да говорят, че съм "луда" и каква ли не, защото, нали знаете: "луд" е всеки човек, който не ти е изгоден... 15.04.2024, 23:59