Безименно

На Даниел ❤️❤️❤️❤️ Даниеле, не се сещам какво да ти напиша вече. Всичките си стихове и прози ги изчерпах в името на безприсъствения ти образ. Толкова си безизразен, че дори се съмнявам, дали съществуваш. Макар че те има в сърцето ми. Но това също може да е илюзия, защото понякога човек си сътворява определен образ, на който се уповава, и който търси в пространството. И понякога среща точно същия образ, за който си е въобразявало. Именно защото този образ вече съществува или пък, и да не е съществувал точно по същия начин, е придобил формата, облика и качествата на съзнанието, породило появата му. Сиреч, ти и да не си съществувал точно по същия начин, си се изравнил с исканията на съзнанието ми и си се доближил до мен, понеже аз съм те повикала. Но може и да си ме познавал отнякъде отпреди. Всичко е толкова внезапно и заблудно... Ти може да си само съзнание, но приемаш определена форма. И тази форма може да е всякаква, без ограничения. Ограниченията са единствено в човешкия ум. В човешкото съзнание са заложени толкова много съчетания и комбинации, колкото цялата математика не познава. Именно защото Вселената е необятна и в нея всичко е позволено по безбройни и неведоми начини. Даниеле, аз дори се съмнявам, че съществуваш. Да не би аз да съм си те измислила? Ще споделиш ли чувствата ми някога...? 13.05.2024, 14:33