Дъжд ⛈️

На Даниел ❤️❤️❤️❤️ Дъждът обливаше лицата им, докато те се целуваха страстно пред магазина. Хладният априлски дъжд, който отмиваше праха и насъбралите се премеждия помежду им. Те не знаеха, дали се познават отпреди или отсега, но какво значение имаше, след като те споделяха един прекрасен сплотен миг. Сякаш се бяха чакали хиляди години, за да се сбъднат сега. Той беше малко по-висок от нея, но сякаш на нейната възраст. Дори да бе 2-3 години по-голям от нея. Сякаш бяха създадени по едно и също време от една и съща кал. И сега се пречистваха до съвършенство, за да се извисят. Дъждът отмиваше прахта от лицата и душите им. Той погалваше страните ѝ и вкарваше езика си в устата ѝ. Тя поглъщаше всяко негово дихание и потъваше в прегръдките му. Той като че ли бе възмъжал. От месец насам, откак се влюби в нея. От същия миг, в който и тя се влюби в него и му придаде импулса на Любовта. Той долови посланието и се съгласи да потъне в нея. Чувствено, плътски, платонично, духовно и всякак. Той не можеше да бяга, след като бе видял каква любов се сбъдва. Каква любов припламва, когато тя го поглеждаше, минавайки пред магазина или малко по-нагоре, когато той пиеше бира с един по-възрастен мъж. Сега тази бира нямаше никакво значение. Сега той пиеше нея и се опиваше от чувствените ѝ аромати и ухания. Искаше да сподели плътта си с нейната. Да потъне в нея, да се загуби и да не се намери никога повече. Защото след такова корабокрушение никой мъж не искаше да е на палубата повече. А да е под водата, където го очаква приказен чуден свят. Светът на любовта, чувствата и отдаването... 02.05.2024, 21:04