Старото ми Аз

На Даниел Потърсих старото си Аз във теб И новото завинаги си тръгна. Дори да осъзнах, че ще останеш лед, Душата ми за миг се преобърна, Намерих себе си и ти показа пътя. Към църквата, в която винаги се губиш. Към тебе не намерих лъка И ти остана си химера и заблуда, Представа във съзнанието ми дори. А този магазин зандан е на надежди, Във които сбъдването им гори И разкъсва всичките им прежди. Не вярвам да се случим нявга. Бездруго вече времето изтече. Но някога, ако си ме спомниш явно, Помнѝ, че те обичах отдалече. 20.05.2024, 14:58