Усещане за пролет

На Даниел ❤️❤️❤️❤️ След продължителните проливни дъждове и дълги и безкрайни зимни нощи вече започна да се усеща пролетта. Едва в началото на май. Великден бе закъснял тази година - бе избрал 5 май - рождения ден на татко - за своя дата. Усещаше се уханието на цъфтящите дървета, които измолваха да случат своя цвят от синьото небе. Резедавите листа на лозницата танцуваха своя неведом танц, полюшвани от тайнствения вятър. Градината бе в покой. И растеше незабелязано, окъпана в златистата мека слънчева светлина. Беше обед и лястовичките сега почиваха и събираха сили за нови полети. Даниеле, аз не те срещах често. Колкото и да минавах край магазина. Теб все те нямаше и други хора бяха там или пък изобщо никой. Винаги си изграждах стратегия и търсех преките пътища, за да те стигна. За да мина по светло оттам, макар че изобщо не ми беше на път. И после да се отправя към центъра за нови изживявания. Но ти не излизаше от сърцето ми. И аз не исках да те извадя оттам. Гласът ми звучи неведомо и тайнствено, нали? Аз съм влюбена в теб и искам да ти го кажа. И знам, че думите ми ще стигнат до теб. Аз те обичам и искам да ти давам любовта си. Макар и само по вятъра. Макар и само през май, през април или пък миналия юли, когато те видях за пръв път. И говорех с Бюлент, с когото имах връзка. Аз те забелязах още от началото. И си казах: "Тоя защо не ми обръща внимание? Как така - аз съм красива и желана жена и мога да привлекат погледа на всеки мъж, тоя защо не ми обръща внимание???" И мигновено се сетих и за Иван К., с когото беше по същия начин и с коготодори си приличахте. Дали не се повтаряха събитията? Но не, може би с теб щеше да е различно, щеше да е споделено влюбване, макар и само платонично. Може би щяхме да се срещаме това лято, може би щяха да се сбъднат тайнствените нишки на любовта ни... Обичам те, Даниеле, не искам никога да се разделям с теб. Искам да бъдеш слят с мен завинаги... 06.05.2024 г., 13:35 - Гергьовден