Болка

На Даниел Толкова ме боли, че чак реки от кръв валят от мен и се гмуркат на естуари в тъмночерната земя. Там погребват топлината и въжделенията си. Дали ще те видя някога? Вятърът като ехо отекваше воплите ми и ги запращаше на запад, през геометричните улици на квартала. Те дали щяха да стигнат до теб? Дали зимата щеше да ри предаде посланието ми. А колко кратко бе лятото и колко неведоми посланията ти. Когато се появеше из входа на блока. На магазина. И кратките ни срещи оставяха огромни бразди в душата ми. Бразди на болка и несбъднатост. На плач и молитви. На стенания и скръстени пред Бог ръце. Дали щеше да те пази? Дали щях да те виждам? Цялата тази несбъднатост разяждаше сърцето ми. Тошкова много тайнство в един непосветен стих. Толкова много недоизказаност. Толкова много безмълвност, затишие и невидими сълзи. И видими зад стените на къщата ми. Сякаш беше уредил всички сметки с мъжете от квартала и сега можеше да продължиш. Моля те, не ме напускай!!!! Никога, никога дори не си го и помисляй!!! Ще оставиш огромна яма в мен. Яма, която няма да може да запълни никой друг... 17.12.2024 г., 23:00