До късно

Обичах да стоя до късно. И да творя нови светове. В мига, в който хванех писалката, изгряваха нови звезди и планети, с нови пръстени, траектории и орбити. Нови сблъсъци, колизии и вечности се раждаха. Нови вселени, космоси и космологии. Нови митологии и нови богове. Нови причудливи същества. Нови любови, но искрени, споделени, струващи си живеенето. Нови радости, дихания и въображения. Защото в мислите ми всичко бе възможно. Чаках само материализацията. И се чудех кога ли ще е тя. Кога ли ще се сбъднат всичките рисувани от мен картини. Кога ще пренаредя Вселената. Кога ще спазвам Божиите правила (в по-голяма степен съм ги спазвала). Кога ще сътворя това, което аз искам. Без да се съобразявам с никого. Кога ще бъде приета цялата ми мъдрост и любов... 9.12.2024 г., 2:29