Самотна фигура

На Даниел Самотната ти фигура прегърбено приближаваше магазина. Приличаше на нощна граблива птица, която самотно щеше да грабне своята плячка. И да продължи пътя на усамотението и неизвестността. Присъствието ти издаваше вглъбеност и затвореност, тайнство и странност. Ти беше странник. Особняк. С особена съдба. Може би трудна, може би тежка. Но аз знаех, че Господ изпитва другите точно с такива хора. Точно с различните, страдащите, невписващите се. Точно с болните, с тези, които лесно могат да бъдат излъгани и измамени. И после наказваше насилниците и съдниците им особено жестоко. А аз те обичах. И щях да мина този си изпит пред Бог. Обичах те от мига, в който те видях. И нямаше да се откажа от теб никога... 28.12.2024 г., 11:10