Свирепа вечер 🌌🌙

На Даниел (двоен сърп) Двойният сърп на луната стържеше небето с острите си рога да сипе нещастия и ужас по лицата на хората. Лицата им, надраскани от ужаса на нощта, кървяха като язви и вливаха потоците кръв в сините ѝ вени. Аз се устремявах към площада да те намеря, но не те намирах, защото вече те видях пред нас. Идваше отгоре и искаше да избегнеш присъствието ми. Това вече наистина ме отврати. Ще загубиш любовта ми завинаги. Няма да я имаш повече. Така, както и всеки, от когото съм се отказала, повече не съм обиквала. Не можеш да нараняваш сърцето ми. Смей само да ме нараниш пак, жестоко ще си платиш. Ще снема любовта си от теб за цяла вечност. Никога няма да имаш благоволението ми. Подаръците ми. Стихотворенията ми. Вълшебствата ми. Смей само. Ти вече посмя. Никога повече няма да ме имаш. Скрий се в нощта с демоните и си трай там. Луната ще стърже небето за още проклятия. Ти и бездруго не си много благословен. Но след тоя случай още по-малко. 12.12.2024 г., 21:37 21:14 връшах се от казана и видях Дидо да идва отгоре. Избягваше ме. Обръщаше се в други посоки.