Суровият викинг

На Даниел 🩶🩶🩶 Той мина и ти се влюби в него. Имаше студено излъчване на суров викинг, идещ от север. И сивото стоманено небе потъваше в очите му и ги правеше още по-студени и страховити. То допълваше усещането, което той носеше като бойна раница на леко превития си гръб. Но не от тежести, а от скотщина. Да, имаше нещо първично у него, нещо, което и ти самата не можеше да определиш. Но със сигурност не бе извисено, божествено. Имаше нещо нисше у него. Нещо, което може би ти искаше да извисиш. Да го уловиш, да го шепнеш. Мина и спря за малко. Загледа се на север от дома ти - може би му липсваше родната Скандинавия. И ти го огледа. Свиреп безчински поглед. Набола червена брада. Прошарена коса. Типичен викинг. Неподражаем. Единствен по рода си. Такива други нямаше в града. Е, имаше още един и този вече му се превръщаше в съперник. Необратим съперник. Загледа се и се изсмя налудно. Имаше нещо странно както в излъчването му. Някаква неопределима затвореност, саможивост, неопределеност и студенина. И ти усети, че тази студенина те разпалва. Разпалва камината ти на страстта и любовта и ти го искаш. Не само да се любиш с него, но и да го покориш, кротнеш озаптиш и смириш. Та нали това е любовта - съюз между двама смирени, а не между една смирена и един необуздан. И пожар лумна в гърдите ти. И някаква невидима сила започна да те тегли към него. Ти напусна къщата и тръгна да ги следиш. Никой от квартала не знаеше, че следиш точно месо или пък че изобщо следиш някого. Само ти и той. Или само ти и ти. Защото той все още не знаеше за теб. Той те виждаше единствено с гърба си и всъщност изобщо не те виждаше. И това те натъжаваше. До степен, в която те караше да плачеш, да редиш карти с надеждата на благоприятно съчетание и добър развой на нещата. Щеше ли да се влюби в теб? Щеше ли да те забележи? Той се спусна по разместените плочки на старинното градско стълбище и продължи надолу. Къде ли щеше да отиде? И ти видя, че той завива наляво към църквата. Интересна посока. Особено за езичник. Дали беше знамение за някакво преображение? Ти още не знаеше. И това не ти даваше покой... 23.12.2024 г., 00:33