Безпространствена неведомост 🌌🩶🌌🩶🌌

На Даниел Да, точно като срещата ни. Безпространствено-неведома. Толкова нереална, че чак се питам съществуваш ли. Плътен ли си или въображаем призрак. Или признак на някакво въжделение. Мечтание, в което потапям въображението си. Истински ли си, съществуваш ли? Дали не те измислих аз в сънищата и бленовете си? Дали не те съших от съцветия гордост и предразсъдъци. От щипка сюр и малко смисъл. От малко поезия и проза. От нещо като нож, нещо като цвете - изобщо като нищо на света. Нещо като неизплакана сълза и недоизказана болка. От недовършен папирус и неизписан пергамент. Трансцедентно влъчване и излъчване. Изход и ново начало. Портал, сфера, измерение. Мечти за вечност. Действия за несбъднатост. Квартални стъпки в сивата земя. Луна, надраскана от костеливите ръце на дърветата. Студено небе, бледи звезди, блед замрежен облачен воал. Дихания за спасение. Редове за вярност. Въздишки по вятъра. Молби пред иконата. Сълзи от горест. И ламбанен звън. И ред шейни препускаха навън. И после тихо. Отнякъде дочу се коледарско "иху" - моминско сякаш беше, от хоро. И огън в навечерието на Игнажден, вода и кал, вода и кал... И блед чемшир пред дворната врата. Ще се явиш ли или ще те чакам в вечността? В квартала ли си, моя мил квартал. Кога ще бъдеш на душата моя крал. Кога ще коронясам твоите коси със листи лаврови, корона златна, за да бъде любовта ни необятна. Зове ни Коледа, милата ни Коледа - отново предзавършечен трофей. Завърта се кръгът многозиморничав и после коледарски песни пей. И кукерски гримаси, самодивски гриви. Изчезна таз трансцеденталност и върнахме се на земята изначално и пак се врътна старият чекрък. Сега очаквам Космос многорък. Да ми го сбъднеш... 17.12.2024 г., 18:46