Пред шепота на камината...

На Даниел 💙🔥❤️‍🔥🔥💙 Той дори не можеше да се опомни как се бе озовал между дървените стени на богатия ѝ дом. Беше минал през градината ѝ, под лозницата с изпопадали от есента листа и сега вече бе в хола ѝ, върху един дървен стол и тя му приготвяше чай. Малката керамична къщичка за свещ уютно отразяваше догарящия пламък. В стаята бе топло от бумтящата камина. Той повдигна реверите си и се огледа. В дома ѝ... В дома на момичето, което познаваше от толкова много време... Всичко беше като насън. Като на кино, като във филм, чийто сценарий се пишеше в момента. Какъв ли щеше да е развоят? Той обходи с поглед стаята ѝ и съзерца всичките малки кукли, статуетки, кристални чаши, сервизи и подноси, които се криеха в бюфета. В шкафа бяха поезиите и прозите ѝ - толкова много, че не ги побираше цялата библиотека. Зад витрината се сгушваха трите бутилки, облечени в прежда, и инкрустирани с лилави лепени камъчета. Едната от тях бе за него! И тя щеше да му я даде по-късно. В същия миг тя се появи с лилавия поднос от ковано желязо с два чая на него. Беше си сложила ролки и се бе преоблякла в сатенен комбинезон, подчертаващ женствеността ѝ. Тя седна до него от другата страна на ръба на масата и кръстоса краката си. Без да иска дори допря крака му с малкото си кокетно бяло пухкаво чехълче. Погледите им се пресякоха, докато той отпиваше от чая и сгряваше тялото си от студената декемврийска вечер. Сякаш се сбъдваха като в сън, като в приказка. Той искаше да я доближи. И го направи. Докосна я с топлата си длан и я целуна. Тя потъна в бездната на прегръдките му. Той се изправи и я повдигна. Бавно се насочиха към малката спалня, отделена от трапезарията с дървено-стъклена врата. Той продължи да я целува и я положи на двойното легло. Полегна върху тялото ѝ и започна да целува шията, раменете, гърдите и корема ѝ. Бавно Съблече нощницата ѝ. Големите ѝ островърхи, леки гърди вече изпълваха шепите му. Той ги събра и ги целуна с устни. После се спусна по корема ѝ и бавно запопна да целува гениталиите ѝ. Тя му се отдаваше и потъваше с блажен екстаз. Изведнъж вече усещаше твърдия му член във влажната си утроба. Този мъж, когото тя познаваше от толкова време, вече я любеше. Бе толкова силно и истинско... Като случаен пожар насред тъмносинята пъртина. Той усилваше движенията си и я довеждаше до неудържимо удоволствие. Страст, екот, пожар, експлозия бяха сега в телата им. Като знаменателно вселенско събитие в декемврийската нощ. Предпразнично. Предколедно. Предновогодишно. Предрождествено. Какво ли щеше да се роди от този съюз? Само обич, доверие и щастие. И топлина. Защото мечтите покълваха най-много през декември. Особено тези, засяти през юли... 9.12.2024 г., 22:35