Фенер в нощта 🔥🌠🌜🌌🔥

Пътникът вървеше бавно и изнурено през студената пъртина в тъмносинята нощ. Луната му се смееше глухо с обърнатата си усмивка и ръсеше студени висулки от леден кварц. Дърветата переха клони и драскаха небето с острите си ръце. Снагите им като снаги на демони се извисява извисяваха стройно над блестящия като диаманти на лунната светлина сняг. Нищо. Засега нищо не даваше надежда на пътника да приюти душата си в студената нощ. Зимата свиреше на своите неведоми ледени кавали. В далечината се чуваше вой на вълци и това го плашеше. Ами ако го нападнат? Но не - той бе устремен в пътя си и вярваше, че пъртината ще го отведе някъде. Ненадейно нещо просветна в далечината. Плаха надежда се стаи в гърдите на човека. Колкото повече се приближаваше, толкова по́ се открояваха очертанията на малка странноприемница. Пътникът се оживи. В зениците му се отрази горещият оранжев пламък в сърцето на фенера, висящ от покрива. Пътникът се приближи и мина през двора. Отвори вратата и отвътре го лъхна горещият въздух от палещата камина. Пътникът седна на маса и си поръча супа. Тя щеше да сгрее и душата, и тялото му... 10.12.2024 г., 19:57