Непознато

На Даниел 🩷🩷🩷❤️❤️❤️💜💜💜 Тя го познаваше от много време. Но само визуално. Бяха се засичали много пъти в квартала, без да се познават. Той изпитваше някакво влечение към нея. Тя към него още повече (или наравно - не можем да гадаем). Сега този мъж я любеше. Силно, страстно и неудържимо потапяше члена си в хлъзгавата ѝ вагина и изкарваше най-женското ѝ, чувствата ѝ, страстта ѝ и желанието ѝ. Членът му се давеше в чувствата ѝ и като че ли не искаше да се спаси, какъвто и спасителен пояс да му се хвърлеше - непознато обаждане или просрочен час за вечеря с баща му. Сега той ѝ се отдаваше напълно. И беше честен и доблестен - единственото, което ѝ харесваше в един мъж. Тя прегръщаше главата му, която бе гледала само от прозореца - главата с прошарена коса, която имаше момчешки облик. Тя обичаше този мъж силно и му се отдаваше покорно. Покорството и отдадеността ѝ правеха вагината ѝ още по-дълбока. Той усещаше това и я обладаваше все по-стремително и по-настойчиво. Нежността ѝ го възбуждаше. Мъжествеността му я възбуждаше. Той галеше косите ѝ и целуваше горещите ѝ червени устни. Закрилник. Пазител. Почтен. Последователен. Честен. Всичко, което бе търсила в един мъж. И всичките тези неща го правеха красив, макар че притежаваше и плътска, и лицева красота. Посое се спусна към шията ѝ. По гърдите ѝ, корема и пъпа ѝ. Целуваше я бавно и нежно. Това я подлудяваше и тя се изпъваше на леглото. Той улавяше ръцете ѝ и ги целуваше. Пълно доверие и отдаденост. На непозната почва. Или пък не - всъщност почвата бе у нея, у бабиния ѝ дом. Той там обладаваше красивото момиче. Раждаше се свещен съюз на разум, интуиция, чувства, любов, възвишеност, вечност, отдаденост и съпричастие. Раждаше се една вечност, непозната досега... 5.12.2024 г., 00:42