Самотно страдане...

Когато се влюбиш в човек, с когото знаеш, че не можеш да имаш нищо, поради ред обстоятелства: обвързан си, трябва да заминаваш за друг град или други причини, най-мъдрото нещо, което можеш да направиш, е просто да си страдаш сам. Не е редно да го караш да те забележи, ако сам не те е забелязал. Не е редно да се запознаваш с него, ако сам той не дойде. Просто си страдаш сам. Това е най-мъдрото. Да, боли. Той не знае, че го обичаш. Но ако пък знае, какво можеш да му предложиш? Само една гола съблазън. Ами ако поиска повече? Може да се стигне до прелюбодейство, изневяра. Двойна връзка. Допълнителни усложнения. Ревност, гняв. Побоища. И дори смърт. От една съблазън. От едно неприемане на обстоятелствата. Не можеш да бъдеш с него - приемаш го. Няма смисъл да променяш нещата. Ще си останете непознати. Ще се разминавате в квартала. Ще знаеш, че е толкова близо, а така далеч. Ще кървиш, ще болиш. Без той да знае. Той няма да ти обръща внимание. Може и дори да не знае за съществуването ти. И теб ще те измъчва това, че той не знае за любовта ти. Ще минава край вас. И няма дори да се заглежда в дома ти. Ще плачеш. Ще те боли. Но ти трябва да поемеш болката. Защо да я носи той? Твоето влюбване е било твой избор. Или случайност. Той не може да носи отговорност за чувствата ти. Защо да сърада той за нещо, за което не е виновен? Ще си страдаш сама. Като малката русалка. Ако трябваше да е в живота ти, щеше да бъде. Сам щеше да дойде при теб. Дабте заговори. Да те покани някъде. Ако те беше забелязал. Ако се беше влюбил в теб. Щом не го е направил, значи не те е забелязал. Значи не се е влюбил. Приемаш си съдбата. Няма да те забележи. Няма да се влюби. Ще чакаш някогашен миг на случване. Може да е и след 1000 години. А може да е в следващия миг. Това не знаеш. Защото всичко е в ръцете на съдбата... 20.12.2024 г., 10:34