Нежно обаяние 🤍💮🌿💮🤍

На Даниел Те се бяха засичали много пъти в квартала. Случайните погледи, когато се кръстосваха пътищата им, вече все повече се задълбочаваха. Тя дори не разбра как стана всичко. Или пък той. Една малка среща и всичко започна като в игралната зала на живота. Един чай, едно кафе... И телата им вече се извиваха измежду сатенените завивки. Бе късен следобед и слънцето коси хвърляше все още топлите си септемврийки лъчи в сиво-синята стая. Старинният часовник стоеше забравен в ъгъла и отмерваше часовете и минутите. Прозорецът все тъй мистично пъчеше стъклена снага и пречупваше септемврийкия ден през прашните си стъкла. Той проникваше в нея. Нежно, твърдо и обаятелно. Галеше лицето и косите си, а плътно затворените ѝ очи протягаха ресници чак до страните ѝ. Сочните ѝ полуотворени уста бяха като портал за неговото измерение. Той вливаше диханието си в нея. Мъжките му гърди покоряваха меките ѝ планини и плътно подчиняваха тялото ѝ. Тя де отдаваше в необясним устрем и сливаше душата си в неговата. Бе като вселенско събитие в малкия град. Като малък захождащ ден, предвестник на есента. Като дива орхидея, самотен ястреб, необяснима среща и малък среднощен демон. Беше нещо като нищо сънувано или изживявано досега. Бе като едно ново провидение и проявление... 13.12.2024 г., 00:04