На дъното на бутилката 🍾

На Даниел 💚💛💚 Едно послание, облечено във вечност. И завъртяно във вихъра на бутилката, която ги криеше с високите си зелени стъклени стени. Това се криеше на дъното ѝ. Едно морско дъно, облечено в мечти. Песъчники за сбъдване. Раковини и морски ореоли, светещи като морски звезди. Вътре се криеше цял един морски свят на вълшебства. Вълшебства, в които се сбъдваме. Не тук и не сега. А някога и някъде. В други светове... В други измерения... А бутилката щеше да си остане тук. Бутилката, която ти облякох в разноцветна прежда да не ѝ е студено през зимата. И дажти напомня на мен. Ти никога няма да ме забравиш де. Няма да забравиш стихотворението ми, погледа ми като на горска самодива. Няма да забравиш как те проследявах с него през терасата. Или пък как се въртях на южната тераса, простирах прането и приличах на градска нимфа. Няма да забравиш бирата, която газираше мечтите ни... Топлите лета, в които минавах край теб... Първия миг, когато ме срещне. Малкия площад, на който седеше вглъбен сам. Розовата сладкарница, в която един октомврийски ден се сбъднахме като туптящо сърце, а слънцето пестеливо търкаляше лъчи по баира. Животът е толкова кратък и тайнствен. Като бутилка бира, която изпиваш, за да се разхладиш през лятото. Тогава, опиянен от съдържанието ѝ, искаш да пиеш още. Но нямаш пари вече да си купиш. Течността завършва и на хоризонта се вижда дъното ѝ. А там... Там се крие една вечност, която ти предрекох. Вечност с посланието на времето, което ти оставих. И любовта, изписана на едно малко листче. Цяло едно морско съкровище, оставено за сбъдване. Ще го сбъднем - в други светове. Дотогава ще пием сока на живота, докато сме тук. А като изтрезнеем, ще сме се родили в нова вечност... 12.12.2024 г., 15:11