Проза в квартала

На Даниел Хладилникът стърчеше като пергел, обесен от твоята липса. Тя го обличаше в пространствена триизмерност и придаваше на квартала едно кубично, ръбато присъствие. Улиците течаха като реки и изплакваха сивия дъжд, отронван от небето. То ронеше декемврийските си сълзи и миеше покривите на къщите от спомените, които очакваха ново оживление. Нови куклени театри щяха да възкръснат в квартала, нови случки, срещи и стълпотворения. Или пък старите. В които се повтаряше всичко и се завърташе отново старият чекрък. Такава беше годината в квартала. Тук нищо ново не се случваше и сякаш времето бе спряло. Времето, което увенчаваше елхата с приказна звезда и светеше сънотворно. Дращеше съня с лъчите си и го събуждаше за новораждане... 22.12.2024 г., 10:16