Ден и нощ ☀️🌠🌒

На Даниел 💛💛🖤💛💛 Той си мислеше за нея ден и нощ, откак се запозна с нея. Тя не напускаше съзнанието му нито миг. Бе избрала душата му за свой храм и убежище и не смяташе да му изменя. Навън вилнееше декемврийският студ. Душата му бе камина, в която тя се топлеше. И гореше, откак тя го влюби в себе си още лятото. Знаеше, че идва зима и тря ва да се приюти някъде. Затова трябваше да го влюби още лятото. Юни я заглеждаше и се криеше зад ката. Юли не я забелязваше и това я нараняваше. Август началото тя плака, споделяйки със своя приятелка. Мислеше, че никога няма да я обикне. Но дойде средата на август и настъпи преображение. В църквата и в душата му. Той внезапно се влюби в нея. Търсеше я с поглед. Следеше кога излиза и кога влиза в къщата. Кога могат да се засекат. Представяше си как я люби горещо и страстно. Септември месец ѝ предложи връзка. Тя бе обвързана, не можеше да му предложи нищо. Октомври тя му подари подарък - свое стихотворение и рисунка. Ноември той вече я пазеше при вратата ѝ. И изяде бой от мъжа ѝ. А декември... Тя до такава степен живееше в него, че беше сърцето на пламъка. Най-горещата му среда, сърцевина. Ядрото, което щеше да избухне, за да се роди любовта им като възкресение или не - като рождеството Божие. Той я следеше и с поглед, и с мисъл, и с тяло. В сладкарницата, на площада, в квартала, пред къщата ѝ, до оградата ѝ - навсякъде. Тя бе потънала в кръвта му, в мислите му, той я вдишваше и издишваше и тя живееше около него като призрак, като невидима, но чувствена магия, която пленяваше сетивата и тялото му. Той не можеше да спре да си представя как я люби, как превзема меките ѝ кадифени гърди и ги целува, за да пие горещото им мляко. Той не можеше да спре да си представя как превзема лоното ѝ като непристъпна крепост, в която иска да потопи скверния си жезъл. Или меч, безчинствал на бойното поле. Сега той искаше да влезе в храм и да се пречисти от езичеството си, да се покръсти. И този храм да бъде нейното лоно, в което да потопи мъжеството си, а жадните ѝ устни да копнеят за още устрем, пронизване, взлом, набези и унищожение. Как се унищожава светиня и се гради после. С любов. И той искаше да бъде нейния рушител и спасител, насилник и пазител, безчинник и благодетел, любовник и любим, силен и слаб. С нея той бе слабосилен. Или в нея. Или тя в него. С нея той бе ден и нощ. Слънце и луна. Мрак и светлина. Алфата и омегата, началото и края. С нея той бе нещо несънувано. Невиждано, нечувано, неизпитвано и неизживявано досега. С нея той преоткриваше себе си. А в нея той откриваше богатствата на вечността... 23.12.2024 г., 01:26 Свещеният анх между оковите и свободата...