Площад за сбъднати мечти

На Даниел В мен живеят малките нишки от площада на сбъднати мечти, на който се разминавахме, за да се съберем пак. Ахатените тротоари помнеха стъпките ни и разписваха ходилата ни с автографа на малкия квартал. Толкова изящество около тайната ми градина... До чиято ограда ти обичаше да приставаш. Сбъдвайки пророчеството на твоя познайник. Той предрече, че ще стоиш до оградата ми, макар и да не го вярвах. Никога не мислех, че ще се влюбиш в мен. И ето, че сега бе истина. Истина, излюпваща се като слънце на малкия площад. И сгряваща сърцето ми. Дали сгряваше твоето? Дъждовното бе, че бях обвързана и не можех да ти предложа нацяло любовта си. А само частично. Малката платоника, която чувстваш, струяща от сърцето ми, се вливаше с делта в съзнанието ти и я обгръщаше океанът на твоя необят. Ние бяхме неразривно свързани и никога нямаше да се разделим, каквото и да стане. Моя сродна душа, мой къс от мен, парче, издялано като дърворезба от фините ръце на изкусния създател. Той бе вложил дъх и сила в нашето сътворение. Откога ли съществувах? Каква ли съм била в предишните си животи, винаги ли съм била човек или съм била създадена като по-нисше същество? Какъв ли си бил ти (и жалко, че не си другото ми Аз - там любовта е много по-силна и истинска. Но нищо, аз вярвам, че би могъл да ме покриваш също така нацяло, както правеше и Той. Не знаех загадките на вселената. А само тези на малкия площад, на който се сбъдваха мечтите... 21.12.2024 г., 13:31