Ствол 🌲

На Даниел 💚🤎💚 Големият му ствол бавно проникваше във влажното ѝ лоно и го галеше нежно с гъбестата си глава. Те се бяха виждали много пъти в квартала и ето, пе се сбъднаха. В една декемврийска вечер. С дъжда навън. С камината вътре. С плахите им тела, потръпващи в ритъма на секса. Със сатенените завивки, огряващи стаята в пепеляво-розов нюанс. С тапетите, по които се плъзгаше ръката ѝ. С бръшляновите ѝ пръсти, с които обвиваха тила му. С дълбоките тласъци, с които искаше да я разкъса. С целеустремеността си да попадне в другото измерение, когато я покори. С колебанието, дали щеше да я обича. С неяедомите нишки на съдбата. Дали щеше да остане с нея? Това тя не знаеше, но знаеше със сигурност, че, колкото и да гори, тя не може да се откаже да докосва пламъка. Просто бе свикнала да се лекува след неговия допир. Така щеше да е и сега, ако той постъпеше подло и предателски с нея. Или пък не. Този път тя щеше да му унищожи живота. За всички мръсници, постъпвали нечестно с нея. Но не. Той бе доблестен. Той щеше да остане. Ако не възнамеряваше да остава, въобще нямаше да влиза в дома ѝ. Още по-малко пък в лоното ѝ... 15.12.2024 г., 00:23