Взлом 🔃

На Даниел ❤️‍🔥❤️‍🔥❤️‍🔥 Те се познаваха от много време и някакво тайнствено привличане прехвърчаше като сняг помежду им. Той все бе търсил удобен повод да я заговори, но винаги нещо ги отклоняваше. Сякаш невидима ръка чертаеше орбитите им и никога не ги пресичаше... До мига, в който Коледа наближаваше. Бе студен зимен ден с най-късите часове на годината. Налят със студ, въздухът тежеше като камбана, която скоро щеше да зазвъни. Ледените висулки увенчаваха капчука с изящно изваяни тиари, изографисани с леден подпис и печат. Тя излезе от магазина. Бе облечена в елегантно черно палто, тип дамски смокинг, и бе щастлива. Бързаше за някъде. Дали да вземе детето от ясла или да отиде при майка си? Бяха разделени със съпруга си и можеше да се каже, че е свободна. А и отдавна не бе на 20, за да плаче за такава разлъка. Просто се усмихваше, а под дългите ѝ мигли се криеха светещите пламъци на черните ѝ очи. Неусетно тя се сблъска с него. Той стоеше навън пред магазина и искаше да влезе. Но дали вътре или в самата нея? Той все още нямаше ключ за душата ѝ. И никой ключар не можеше да му помогне, дори бившият му съученик, който работеше наблизо. Погледите им се пресякоха и тя щеше да продължи пътя си нагоре към петдесетната църква, турския часовник или джамията. Да, беше много многорелигиозен квартал, в който всяка религия бе оставила своя подпис в лицето на разнородните храмове. Щяха да се разминат ако той не бе хванал ръката ѝ. Бе облечен в тъмносиво вълнено палти с вдигната яка и шал увенчаваше врата му. - Здравей - поде той. - Здравейте - отвърна тя, сякаш не го познаваше. Беше го засичала, но явно досега не се бе трогвала от появата му. Този път обаче бегъл пламък премина през гърдите ѝ и тя усети, че в нея припламва нещо. Може би любов, може би симпатия? Тепърва щяхме да разберем. - Не се познаваме, но се престраших да те заговоря. Аз съм Даниел, приятно ми е. - Каролина - отвърна тя и подаде ръката си, облечена в червена кожена ръкавица. - Би ли искала да отидем някъде? - гласът му звучеше топло, доверено и предразполагащо. - Бързам, но ще направя този жест към теб. Те се отправиха към близкото кафе, което уютно грееше с червената си светлина. Вътре бе топло и уютно. Тихият джаз приветливо огласяше пространството. Седнаха на малка маса в дъното на заведението. - Какво би искала да пиеш? - Чай с ром, ако е възможно. Той поръча на сервитьора, а на себе си - малко уиски. - Прехвърчат снежинки, нали? - Да! Наистина е много красиво... Неусетно разговорът им де затопляше все повече и предразполагаше към повече близост. Той се доближи до нея и кракът му се допря до елегантните ѝ крака, облечени в тънки черни чорапогащи. Той я целуна леко по бузата. Тя отвори очи и напудрените ѝ в деликатен розов руж страни поруменяха още повече. В гърдите ѝ вече гореше пожар. Пожар, който искаше да избухне из изящното ѝ деколте, напълнено с пищната ѝ гръд. Докато се опомнят, те вече бяха в къщата ѝ. Тя съблече палтото си и събу черните си високи обувки. Той стоеше насред стаята и се чудеше, дали да действа или да запази самообладание. Кръвта шумеше в него и той не можеше да овладее прилива ѝ. Сграбчи я нежно и внимателно и страстно започна да я целува. Ръцете му се спуснаха по шията ѝ, после по раменете и бавно тръгнаха към ханша. После се изкачиха нагоре и докоснаха гърдите ѝ. Импулс премина през цялото ѝ тяло. Нежният допир завихряше желанията ѝ като ураганен водовърт, в който тя искаше да потъне, независимо от последствията. Той бавно съблече роклята ѝ и я насочи към леглото. Черният ѝ сатенен сутиен блестеше с инкрустираните си в камъчета презрамки. Бикините ѝ бяха в коплект и примамливо проблеснаха. Часът бе към 4 и половина следобед и бе един от най-късите дни на годината. С най-дългите нощи. Той я повали на леглото и започна жадно да пие кожата ѝ. Искаше да изпие парфюма ѝ, тялото ѝ и всичките му петолиния, по които свиреше музиката на душата ѝ. Бавно свали сутиена ѝ и кзпълни устата си с островърхите ѝ гърди. Тъмночервените ѝ устни се отваряха като кадифян портал, с който искаха да го погълнат. А входът към райската ѝ градина се навлажняваше все повече. Неусетно той влезе в нея като с взлом. Не с такъв бе влязъл в къщата ѝ. Нито в душата ѝ. А бавно, нежно и страстно. С деликатен взлом, с който покоряваше лоното и психиката ѝ. Тя стенеше под неописуем екстаз. Такова сливане не ѝ се бе случвало скоро. Не и с такъв мародер. Който в минал живот бе бил безчинен викинг навярно. (Така го издаваше червеникавата му брада). А в този живот бе един легален крадец, който влизаше в женски души и не си тръгваше оттам... 22.12.2024 г., 01:11