Слънчево раждане ☀️❄️🌄

Слънцето се търкаляше като питка над баира и пилееше златните си трохи по склона му. Те залепваха по боровете и оставаха там като нежни лъчисти сияния. Слънцето скоро щеше да се роди. Да изправи глава от зимния си креват. И слънцестоящо да надвисне над бездната на живота. Да я облагороди с кал, знамения и пророчества. Да изпълни кошниците с приливни мечти. Да благоденства заедно с времето. Да изпъстри небето с копринени конци. Да затвори всички предразсъдъци. Да се разпилее по шепите на вятъра. Фа се сбъдне от изток и да пребъдва на запад. Да погали страните на града с многоръкото си дарование. Да затопли стените на къщите и да им остави нежен златист автограф. Да изрисува нишки по асфалта, нишки, водещи към вечността. Или пък Шуменската крепост, където да се скрие в купата и бавно да пусне корени към тъмницатата. Да влее в почвите реки от светлина. Да обагри отвъдното със спасение и вярност. Да сбъдва всеки градус, всеки щрих. Да оцвети подаръците в многолики багри, които да отразяват радостта на децата и възрастните. Да затопли сърцата и да се сгуши в тях. Да смири непоклатимите. Гневните. Осъдителните. Алчните. Да окъпе в светлина двора ми и да го облече в зеления халат на пролетната резеда. Да измете листите, останали от есента. Да възкръсне като песнопение и да се увековечи в небето. Да разпростре лъчите си и да избродира облаците в златотъкана бродерия. Да измие покривите от сивия мрак. И да възкръсне за нови изпитания. Чекръкът отново се завъртя, за безброен път. И щеше да продължи да се върти до безконечност. Просто виждахме различните лица на слънцето, различните точки, по които то минаваше по чекръка. Всичките проявления на самия Господ. Всички зодии, еманации, вдъхновения и жизнени сбъднатости. Ние просто виждахме една малка част от неговия безкраен път... 19.12.2024 г., 14:34