Монета 🌕🪙🌕

На Даниел 💛💛💛 Луната като бледа монета бе потънала/се стелеше на дъното на тъмносинята небесна шир. Облаците като стоманени мрежи улавяха звездите и не им позволяваха да мечтаят. Аз се потапях в декемврийската нощ и мечтаех за съзвездия. Лозницата се люлееше на колесницата на вятъра и докосваше с последните си есенни листа прозореца ми. Вятърът танцуваше из квартала и обхождаше улиците. Кискаше се със зловещ неведом глас. Аз го проследявах мислено и никога не можех да го стигна - все ме изиграваше. Или се скриваше иззад колите, или се връщаше в градината ми, където се свираше изпод листата на ягодите. И после пак весело танцуваше. Закачаше се, играеше, правеше ми напук. Ти дали си мислиш за мен? Може би да след всичко, което сме преживели. Може би скрит у вас мечтаеш за мен под одеалото. И се топлиш на меката огнена камина. И си спомняш за мен. За диханието ми. За мечтанието ми. За песните ми. За всичките въздишки, които ти отправях. За сапфирено-синия юни. За златистото лято, облечено в бродерията на липите и в дантелата на крушите. Мечтаеш... Да ти се сбъдна един ден. Кое ли лято? Коя ли есен? Коя ли зима или пролет? Скоро пак се завърташе цикълът и зимата предвещаваше пролетта. Когато се влюбих в теб. Дали щеше да отвърнеш на чувствата ми? Монетата щеше да покаже. Монетата на луната, потънала на дъното на небето. То щеше да хвърли жребий, дали да ме обичаш, или не. Дали заслужавам любовта ти... 16.12.2024 г., 03:11; 13:03