Тис 🎄🌹🌿

Смарагдовият тис разперваше иглолистните си пръсти към сапфиреното небе и изпъстряше аметистовия въздух с лъчението на рубинените си пръстени, с които бе инкрустирана тъмнозелената му снага. Той се извисяваше над нефритената земя и рисуваше въздуха с коледни ухания. Да, беше Игнажден и той възпламеняваше искрата на огъня с червеното на своите ириси. Те се взираха в минувачите, които минаваха пинсредната алея. Всеки бе сгушен в яката си от невяра, злобани несгоди и вярваше единствено в неверието. Никой дори не се и поспираше фа го зърне. А той бе обкичен в гирляндите на вечнозелената си орис. Тя разстилаше въздуха с вречености и знамения. Какво ли щеше да се случи през идущата година? Съдбата се пишеше сега, на чекръка в навечерието на Новораждането на слънцето. Да, богът-слънце щеше да се роди. За безброен път. За кой път? Само Вселената знаеше. Нищо нямаше нито начало, нито край, защото всичко се въртешв в един вечен чекрък, дармачакрата на живота, поверието и суеверията. Кой ли ги познаваше? Този, който вярваше в тях. А дори и да не вярваше, те щяха да му се случат. Защото за едни тисът беше еликсир; за други - отрова. И всичко зависеше от това как работиш с енергиите... 20.12.2024 г., 15:43