Зимна топлина ❄️🌠🔥

На Даниел Тя се доближи до вратата и бръкна в чантата си да я отключи. Металният ключ ловко прещрака и тя отвори вратата. Първата ѝ работа бе да съблече черното си палто и да събуе обувките си. Отсрещното огледало нежно отрази изящната ѝ фигура. Тя съблече роклята си от тъмночервено кадифе и свали перлените си обеци и колие. Загледа се в отражението. А въздухът бе наситен толкова с него... Колко хубаво би било да е тук сега... Тя влезе в трапезарията и запали огромния полилей. Красивият ѝ дом бе обзаведен в мебели с изящни дърворезби. Тя запали камината. Щеше да мине време, докато стаята се затопли. Тя седна на дивана, тапициран в кралска тапицерия. "Какво ли правеше той сега?" - тази мисъл препускаше в главата ѝ като коледна шейна. А отвън в студа една фигура бавно премина наоколо. Бе на слабичък мъж, немного висок. Той се загледа в дома ѝ и забеляза, че свети. Топло му стана в душата. "Какво ли правеше тя сега?" - си помисли. "Дали да не я навестя?" Ненадейно на вратата ѝ се позвъни. "Кой ли звъни в този късен час?" - минаваше осем. Тя отвори прозореца и погледна. Отвън в студа стоеше той. В ръката си държеше три златни рози. - Мога ли да вляза при теб? - Разбира се, заповядай. Тя му подаде ключа и той влезе. - Много се радвам да те видя, ти си моята зимна топлина... 26.12.2024 г., 21:11÷41