Надтебна

На Борислав (приятеля на Росен) една средномайска среща през 2015 г. Ти мина и взорът ти бе вторачен в неясната представа на града. Походката ти издаваше една изтънчена никаквост, потопена в сивата ти дреха. След теб дирите ти оставяха ямки от пустош, които се гмуркаха в редкия асфалт. И цялата тази безобразност създаваше едно чувство на безчувственост. Аз спрях и се замислих над това абнормално явление. И нямаше какво да мисля, имайки предвид, че то бе една недомислена измислица. И се губеше в кирпичените строежи на прикритата ти охолност. И рушеше самолюбието на другите. Кога ли щях да издам нещо? Може би, когато те довърша. А ти си бе една недовършена довършица. И само чакаше някой да те издаде. Било издателство или предател. Колко грозно звучи, нали? Но аз нямах навика да задавам въпроси на читателя. Аз просто отговарях на тях. И исках да получа приемлива неприемственост. Каквато и винаги получавах, без дори да съм я искала. А ти може да си надменен, обаче аз съм надтебна. Над мен стоеше единствено светлосинята земя. В краката ми - кафявото небе. Около мен - пространствената педантичност. Която строго изпитваше ръцете ми да творят... 20.12.2024 г., 22:25