Богът на горите 🌳💚🌳

На Даниел 💚💚💚 Очите ѝ бавно потъмняваха, докато той проникваше с дървесния си ствол във влажната ѝ хралупа. Правеше го нежно, дълбоко и страстно, а членът му още малко и щеше да разкъса влагалищната ѝ лигавица. Единствената болка, която можеше да ѝ причини, бе плътска. Сексуално-плътска. Така правеше истинският мъж. Той показваше мъжествеността си с достойнство и я оправдаваше после. Той не бе кой да е. Той бе като бог. Божество на горите. Със строг и мъдър поглед. С мъжествена осанка. Със силна отдаденост на единствената жена, с която е бил. И то на толкова късни години. Цели 39. Или 40. Или около 40. Или малко преди 40-стия си рожден ден малко след Равноденствието (есенното). Когато листата на царството му се обличаха в златни багри и после събличаха одеждите си по кафявия под на горската бална зала. Горският бог бе влюбен. Любовта на бог бе ценна и незаменима. Не бе като на двукраките. Тя бе силна, постоянна и истинска. Вярна и предана. Той бе открил своята лозова нимфа и я любеше. Тя бе от градината с голямата лозница. С лилавото грозде. Със зеленото грозде, което му даде няколко дни след като му каза, че е обвързана. Сега той я любеше. А другият... Той бе в друго измерение. Просто щеше да превключи, когато му е времето. Защото тя не му изневеряваше. Тя просто обичаше горския бог, този, който караше горите да се разлистват през април, когато се влюби в него... 15.12.2024 г., 00:57