Музика на душата... 🎼🎶🎵

На Даниел ❤️🧡❤️ Бе студен декемврийски ден, вторият ден на Коледа. Дъждът бе спрял да вали студените си мъгливи сълзи, защото студът ги бе вледенил и сега те падаха на кристали по тихата земя. Сякаш строшен кварцов кристал изтърсваше скъпоценните си камъчета. Улиците бавно потъваха в пухкавата пелерина и заспиваха в своя студен зимен сън. Той не бе излизал цял ден. Мислеше си за нея. Не я бе виждал от три дни. А и да излезеше, нямаше да я види в квартала. Тя не бе в къщата и домът ѝ изглеждаше тъмен и мрачен без нея. Той бе като едно малко туптящо сърце, когато тя си беше у дома, защото камината ѝ грееше и озаряваше взора със светлината и топлината си. Той отново погледна през прозореца. Спомни си за нея, за топлите ѝ усмивки, за подаръците, които му бе направила... И с всеки миг усещаше, че я обича все повече. Тази жена му липсваше като сол ключ от ръкописа на музикално произведение. Той искаше тя да бъде композитор на душата му, защото от много години там цареше какофония... 26.12.2024 г., 16:17