Коледна среща 🎄❄️☃️🎊🎉✨️🎆🎇

На Даниел ❤️✨️❤️✨️❤️✨️❤️✨️❤️ Беше Коледа, най-светлият празник на годината. Тя се прибираше в къщата си и ровеше в кокетната си малка чантичка за железния ключ. Даниел бе на магазина и я наблюдаваше заедно с другите мъже, своите приятели. Буря от чувства, страст и кипеж на емоции бушуваше в съзнанието му. Тялото му се загряваше при вида ѝ. Да я доближи ли, да остане неподвижен ли? Тия въпроси завладяваха главата му, а миговете течаха бързо и той не можеше да вземе решение. Накрая се реши. Тръгна към нея. Доближи я. Над него вечерната луна хвърляше огнена светлина и обагряше квартала в любовния си огън. - Здравей - поде той. - Честита Коледа! - Честита и на теб! - отвърна му тя и се усмихна. Тя го беше засичала много пъти в квартала и го харесваше също толкова, колкото и той нея - Много се радвам да те видя - не сме се засичали от седмица! - И на мен ми е приятно - отвърна тя и свенливо го погледна с тъмните си очи, замрежени от гъсти ресници. - Би ли искала да се видим утре? - Да, бих могла - съгласи се тя - бих искала да е на сладкарницата. - Можем да отидем и другаде - предложи той - но ако желаеш там, няма проблем. - Нека бъде в 10 на сладкарницата. - Страхотно! Очаквам милата ни среща! - промълви радостно той и се върна на магазина. Тя се прибра горе и запали лампата на трапезарията. Тя озари тихата и свята нощ. Даниел се върна на магазина. Другите мъже си смотолевиха нещо, но в същия миг осъзнаха, че похотта им не струва нищо и няма сила, по-голяма от Любовта... 25.12.2024 г., 18:43