Минаваш

На Даниел (Април 2024 г.) Минаваш. И заминаваш. В неизвестна посока. Покрай сивите сумрачни стени, полазени от живия плет. Покрай ярките рубинени рози с остри стебла. Покрай църквата, вечна като Бог. Покрай сивия вятър, скрит в клоните. Покрай влажния април, криещ те в нищото. Покрай стъпките ми, които те следяха (и не те издаваха къде отиваш). Покрай тъгата ми: "Ще ме обикнеш ли?" Покрай стихотворенията ми, които ти редях зад стените на къщата. И се чудех: знаеш ли какво става в сърцето ми? Ще споделиш ли любовта ми? Ще успокоиш ли мъката ми? Сега ти се сбъдваш. Отвърна на влюбването ми честно, почтено и доблестно. И толкова много ме облекчи. Сега минаваш, но не подминаваш. Вече си свързан. С двора ми, със сърцето ми, с градината ми, с розите ми. Със зеленото грозде, което ти дадох. С картината и стихотворението ми. Със стените на къщата ми. И вече бирата не е празна. А аз съм там и ме пиеш. Поглъщаш ме и съм в стомаха ти. В кръвта и съзнанието ти. Защото успях да се приютя там и да те взема за убежище. За своя храм, в който да построя мечтите си. А ти да ги сбъднеш Със своето песнопение... 9.12.2024 г., 2:37