Душа, откъсната от мен (поезия)🤍🤎📜🤎🤍

На Даниел Като душа, откъсната от мен Като полъх след студена зима Като огън във каминен плен Като нежна, съкровена рима... Като лъч, протегнат от самото слънце, Като ястреб в синьото небе, Като в почвата самотно зрънце, Очакващо да порасте. Като славей във самотната ми китка, Като блян, роден и сбъднат днес Като цвете в кестенявата ми плитка, Като цвят във пролетния лес. Като горска песен, писана тъдява, Като самодива във далечна планина; Еднорог на резедавата морава, Малък стих в тетрадчица една. Още да изреждам ли? Аз мисля, Че душата моя не побира се във стих. Широка, необятна е, разлиства се Чрез теб в необуздан триптих. 11.12.2024 г., 02:07