Писмо в бутилка 📜🍾🌊🚢

На Даниел Краткото малко писмо, което ти написах. И пуснах на дъното на бутилката, която поверих на житейското море да я отведе до теб. Дали щеше да сбъдне заръката ми? Само съдбата знае. Защото тя винаги ни насочваше там, където трябваше да бъдем. Дори да не знаехме. Ако трябваше, тази бутилка щеше да стигне до теб. И ти щеше да намериш номера ми. Ако трябваше, ти щеше да се слееш с мен. Понякога някои неща просто трябва да ги приемем, без да променяме хода им. Някои неща са необратими, неуправляеми. Като съдбата. Неведоми червени нишки ни свързваха и съединяваха сърцата ни в неразривен съюз. Аз те чувствах през цялото време. Чувах шума на душата ти по неведомите молекули на въздуха, които ми звъняха като камбани, че ти присъстваш. Толкова бързо отлиташе времето... От тайнствения април, в който се влюбих в теб. От необяснимата му жега в средата. От малките ни летни срещи. От синьото небе, в което плуваха белите кораби-мечти. А тази бутилка щеше да се блъска в безкрайния океан. Но не всеки бряг щеше да е неин. Тя щеше да търси твоя бряг, където да акостира в сърцето ти и да остави посланието си. Щеше да свие платна и да пусне котва. На кея щяха да те чакат всичките ни мечти. А посланието ми щеше да се гмурне в душата ти и да открие в нея убежище за цяла вечност... 12.12.2024 г., 16:22