четвъртък, 17 април 2025 г.
Ключ 🗝
На Данаил
В съзнанието ти съм, не напускам
Като крепостта, останала без ключ.
И тайни странници пропускам
Да бъдат мои съдници без звук,
А ти присъдата я чуваш отдалече:
Ридание и отчаяние и плач.
И питаш кой ще бъде вече
Тъй зъл и непростим палач?
И пак не можеш нищо да направиш:
Тъй близо съм, а тъй далеч.
Изгарят те огньове неизказани,
Несбъднатост от спомени и сеч
И няма вече битка знаменосна,
И няма вече рицари със чест.
Безчестниците тук победоносно
Спечелиха във този лес.
17.04.2025 г., 12:08
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Отново рицари към мен препускат
ОтговорИзтриванеИ аз смущавам се от конския им звук