Среща по обед ☀️☀️☀️

На Даниел Няма нищо по-красиво от любовните срещи. Особено когато са непринудени. Носят онова мечтано тайнство, което криеше всеки сезон. В случая бе началото на лятото. Но бе също толкова горещо, колкото и в разгара му. Тя тъкмо бе излязла от банята и бе с хавлия на глава, докато проверяваше, дали прането ѝ е изсъхнало. Докосваше хавлиите с женски движения и плавно танцуваше по терасата, докато говореше по телефона. Тогава той се появи и отново познатият пожар обзе цялото ѝ тяло. Тя го познаваше отнякъде, но не можеше да знае откъде. Вече бе имала няколко срещи с него пред магазина, дори словесни, в които в една от тях се запознаха. Сега отново ги деляха около 15 м разстояние - отскокът между нейната тераса и ката на съседния блок, зад който той пиеше бира с приятелите си. Тя успя да запази самообладание, макар и да бе свенлива по природа, събра смелост и му помаха. Някаква мъжка самоувереност го обземаше, когато тя го удостоеше с внимание. Макар че това бе негово задължение - да я забележи, да направи крачка към нея. Да прояви мъжкото в себе си. Изобщо не бе задължение на жената да е привлекателна, да бие на очи, да подарява подаръци или пък да прави първата крачка. Но в този случай явно нямаше как, понеже той не бе показал, че я забелязва в началото. Сега тя малко или много бе влязла в съзнанието му и се опитваше да пусне корени там. Да, тя обичаше да се загнездва в съзнанията на мъжете, които обича. И той бе един от тях. Макар и да не знаеше, дали са имали нещо в предишно прераждане или всичко се зараждаше отсега. Но какво по-красиво от непринудената любов? Любовта, в която се почваше начисто, не бе замърсена с карми И приличаше на огромна бяла тетрадка, в която вече си се научил да пишеш красиво и тя щеше да е тетрадката на Живота ти... 09.06.2024 г., 15:59