четвъртък, 27 юни 2024 г.

Пълниш сърцето ми... 🤍🤍🤍

Пълниш сърцето ми... 🤍🤍🤍 На Даниел 🤍🤍🤍🤍 Пълниш сърцето ми... Само с един поглед, с едно помахване. Със стоежа си като застанеш до хладилника. С походката си, като си тръгнеш оттам. И като минеш по "Август Попов" по посока хотела. И после навярно го заобиколиш, за да се прибереш. Пълниш сърцето ми. С постоянството си, неподвижността си. С това, че си тежиш на мястото. С това, че си бавен, не бързаш. С това, че си флегматичен - хубаво качество. Флегматичните хора са всъщност постоянни и не са предатели. Те премислят нещата и вземат най-мъдрото решение. Докато импулсивните първо действат и после мислят. Пълниш сърцето ми. Има нещо уникално, нещо неповторимо у теб. Никой друг не прилича на теб. И като се появиш там, сякаш се появяваш само за мени аз знам това. И те любя искрено и истински в мислите си. И те следя зад прозорците без да знаеш. И ме търсиш с поглед и аз се появявам от вратата, уж за да шетам нещо из двора. И излизам с шарената си пола и бледо-розов потник. И ми махаш с ръка. И ти отвръщам на поздрава. И сърцето ми прелива от щастие. Кръвта ми се затопля, кожата ми пари!!! Страните ми поруменяват от свенливост и доброта. И усещаш това и те разтапя. И мечтаеш за мен. И съм ти благодарна, че споделяш чувствата ми, защото в противен случай щях да линея. Благодаря ти, че ми даваш живот. Благодаря ти, че ме обичаш, макар и платонично. И те моля: не спирай да ме обичаш, не се отвръщай никога от мен! Винаги ще те любя и винаги ще си в сърцето ми, птиче мое... 🕊🤍🕊🤍🕊🤍🕊🤍🕊 27.06.2024 г., 14:22

Няма коментари:

Публикуване на коментар