Главен път 🛤🛣

На Даниел Така, както ми беше крайпътна отбивка, така се превърна в Главния ми път. Пътищата ни се съединиха. И ти пое с мен. Взе да ме любиш. Да проникваш в мен. Да изпълняваш съкровените ми желания. Да изкарваш любовните ми стонове. Да те топля с тях. Да ставаш част от мен. И аз те любех. Давах ти влагата си. Давех те в нея. И те спасявах в острова на гърдите си, между които лицето ти акостираше като кораб. И се сгушваше в тях, и се губеше в тях. И те намирах в чувствената им островърха мекота. И галех главата и лицето ти по женски и исках отново да ме любиш. Отново да ме разгадаваш до най-съкровените ми дълбини. Да разкриваш тайната ми. Да изкарваш влагата ми. Отново да се давиш в нея. И отново да те спасявам на сушата си, изтъкана от женственост. Да докосвам мъжките си гърди със зърната на гърдите си. Да те дразня и възбуждам оше повече. Да възпламенявам мъжкия ти плам и да втвърдявам члена ти като стомана, която да иска да се топи в пещта ми... И пак, и пак... И ти нямаше къде да бягаш, защото нашият път от крайпътна отбивка се превърна в безкрайност... По която щяхме да вървим, да плуваме, да се давим и да се спасяваме цяла вечност... И никога нямаше да ни омръзне, защото щяхме да редуваме действията, а аз в това време щях да получавам оргазъм. Такъв, какъвто не съм и сънувала и с никой мъж не съм изживявала. Да пръскам като гейзер, а ти да се настървяваш още повече от това. Да ставаш кръвожаден звяр, който да иска да ме разкъса цялата. Да се храниш с месото ми, с плода ми, с душата ми. Да се сливаш с мен и да ме имаш по всички възможни начини. Да ме притежаваш, да ме късаш и обричаш. Да ме кълнеш във вечна вярност и в нейното сбъдване. Да нямаш бягство от мен. Защото красивата жена е примка, от която няма освобождение... 16.06.2024 г., 01:27÷01:51