Под нашето небе 2

На Даниел Под нашето небе се случваха различни неща. Понякога синьо, понякога сиво. Понякога бяло-синьо. Понякога синьо-бяло. Понякога лунно, понякога звездно. Понякога дълбоко като бездна. Понякога студено, понякога жегаво. Меняха се сезоните, месеците, годините. И аз те чаках да се появиш. Всеки ден поглеждах към магазина да видя, дали си там. И те нямаше. Понякога те имаше с чернокрилата ти осанка. Бусове минаваха по диагоналната улица да заредят магазина. Оставаха и си заминаваха. Хора влизахани излизаха. Някои сядаха на магазина за малко, други - за по-дълго. Някои бяха стари; други млади. И всеки ден се повтаряше делничният кипеж. Жегата дойде и теб те нямаше през деня. Може би чакаше да захлади, че да отидеш. Но ти щеше да отидеш там, при своите познайници, да пиеш бира. И пак да гледаш с пиян поглед неопределено в пространството. И аз щях да мечтая за теб. (Макар и грешно). Но само да мечтая. Може би щеше да ми се сбъднеш някога във вечността... Небето бе вече записано желанията ми по пухкавите си облаци... 03.06.2024, 16:49