Женските грешки

(Писмо на един влюбен мъж до жената, която първа се влюби в него) Замислих се как ние, жените, също правим грешки. Понякога дори не по-малко углавни от тези на мъжете. Понякога просто искаме да влюбим в себе си мъж, в когото ние сме влюбени. Без да можем нищо да му предложим. Ей-така, за самото изживяване. Да докажем нещо на себе си. Или пък просто да не страдаме, да не сме сами. Да си поделим страданието - така разсъждаваме. И чуваме как той ни пита с неведом глас: "Аз какво съм виновен, че си се влюбила в мен? Щом не можеш нищо да ми предложиш? Защо си играеш с чувствата ми? Доказваш нещо на себе си ли? Че го можеш, че успяваш, че побеждаваш? И после просто се отдръпваш, когато ни покориш. Предизвикателството си е отишло и ти търсиш нови победи. Какво печелиш обаче? Сърцето ми не е йо-йо да си играеш с него. И това го пише жена, независимо че го произнася мъж. Да, ние може да не се усетим кога и как сме се влюбили в теб, а накрая ще ни остане само страданието. За какво провинение? Че сме се появили на магазина ли? Че си ни видяла и си се влюбила в нас? Като си се влюбила, ще си останеш с влюбването. Ако искахме да те забележим, щяхме да те забележим. Щом не сме, значи не си ни била на пътя. Но ти си искаш своето. Ти искаш и ние да се влюбим в теб, за да сме равностойни. Което е и обяснимо де. Всеки влюбен човек иска да му отговарят на чувствата. Така че, те разбираме. Може би искаш да платим сълзите, които си изплакала за нас. Без да го знаем. Може пък и ние да имаме оше много да учим за Любовта. Навярно не е било случайно, че си поискала да се влюбим в теб. Може би някога и някъде ще се случим. А дотогава... Ще имаме още много да учим за Любовта. Понеже сме мъже, а учители сте ни винаги вие, Жените..." 28.06.2024 г., 00:15