През лятото 🏖🏜🏝

Най ми е добре през лятото. Дори и да не съм на море. Дори да съм в къщата си, насвяткана от жежкото слънце. И просто се излежавам полуоблегната на кревата. И мечтая. За какво ли не. За лястовичия полет. За чуруликането на врабчетата. За следобедния сън. За захождането на слънцето. И никак не ми се искаше да идва есента. И много ми липсваше онази малка бяла котка, която изчезна завинаги миналата есен. Последно я бях видяла предпоследния вторник на октомври, на 24-ти 2023. Много мило животинче беше. Много ми е мъчно за нея 😪 Защо трябваше да ѝ се случи това... Чак съжалявам, че не я пусках вечер да спи у нас. Но все пак беше улично животно, а и аз бях с малко бебе. Не беше обезпаразитена, изкъпана. А и оранжевият писан нешо не се вижда повече от месец, ако не и два. И него го забравих. Котките идваха и си отиваха като сезоните. Всичко си искаше труд и грижи. А как минаваха летата... Детето ми щеше да порасне, аз да остарея... Макар че изобщо не се виждах стара - аз бях винаги млада по дух. А и тялото и лицето ми изглеждаха млади. Затова гледах да се наслаждавам на всеки миг. Всеки миг бе неповторим и никога нямаше да можеш да го повториш. Само и единствено в спомените си, но не можеш постоянно да пишеш дневник, нали? Така ще изпускаш истински мигове... 09.06.2024 г., 00:37