Като на екран 📽🎬

на Даниел Тя гледаше през прозореца като на екран. Зад него се слупваха всички значими събития в живота ѝ: появата на момчето, което харесва, появата на приятеля му, който също не ѝ беше безразличен, появата на приятелите им, които тя също обичаше да съблазнява. И следене всяко събитие като на кино. Или на голяма театрална сцена. Сякаш беше зрител, а другите играеха неведомия си спектакъл. Който тя можеше да предугади долу-горе. Събитията не се меняха кой знае колко. Хората бяха същите, случките също. И всичко следеше обичайния си делничен ритъм. И после се повтаряше пак и пак. Доставчиците идваха да зареждат магазина, денем мъжете се редуваха да пият бира, а вечер се събираха вкупом и тя бе харесала един от тях. Даниел. Това име постоянно отекваше в съзнанието ѝ и тя го търсеше само там. Винаги, когато се появеше, огън обземаше цялото ѝ тяло и тя потръпваше в тайнствен трепет. Никой друг не ѝ въздействаше чак така. Дори приятелят му Галин, който също бе симпатичен. И към когото също имаше симпатия. Щяха да се виждат с Даниел това лято. А после, като дойдеше зимата? Тя не искаше да го забрави и не искаше да е поредното мимолетно влюбване без бъдеще. Искаше да трае години и да се съхрани цяла вечност... 18.06.2024 г., 23:21