Юнска вечер 🌇

На Даниел И тази вечер тихо загасваше под просторите на запада, който ширеше пурпурните си щрихи към града. Покривите островърхо прорязваха мастилено-синьото небе и го пореха, за да им върне светлината. Да пробият тъмносинята му пазва и оттам да текне светлина. Но сега единствената светлина щеше да бъде нарастващата в първа четвърт луна. Кварталът тихо се смълчаваше в липовото ухание на юнската вечер. Капчуците тихо отразяваха синьо-лилавите светлосенки на града и отново наподобяваха гущери, искащи да погълнат летящите прилепи. Улиците се смълчаваха като змии, застиващи под земята. Малкото кръстопътче и то униваше, побрало съдбите и разделите на толкова хора. И отново ги събираше в пазвата си след години, вече научили уроците си и готови да се срещнат отново. И ние с теб се срещахме (отново), макар и да не знаех, къде съм те срещала преди. А не ме и интересуваше миналото, защото те обичах сега и така щеше да е и за цяла вечност... 15.06.2024 г., 21:35