Нощ в квартала 🌃

На Даниел И тази вечер тихо загасваше под фосфорния абажур на растящата луна. Черният плащ на нощта се стелеше над покривите и похлупваше града в своя тайнствен покой. Високият капчук приличаше на змиеподобен гущер, който раздираше мрака с ламаринен език. А само допреди часове той бе плюл от гърлото си чиста дъждовна вода, а оняден - дори ледена градушка. Сега просто стоеше с отворено гърло и хладният въздух го продухваше. И той пееше на своя неведом, тайнствен нощен език. Никой не го разбирале. Може би само (сред)нощните бухали и прилепи, които кръжаха наоколо. Денем просто се нажежаваше от юнския зной. И плезеше горещия си ламаринен език към небето, избеляло от жегата. А долу, под блока, зад ката, беше ти. Ти, когото обичах. За когото мислех и мечтаех през цялото време. Сега просто се беше прибрал на хвърлеи разстояние, а само два часа преди беше на метри от мен. И ме гледаше, и ми пращаще любовен огън. И аз го вземах в камината си и го скътвах там... 14.06.2024 г., 22:45