Съкровищница 👑💎

На Даниел 💎 ...И тя му даде най-скъпото, което има. Входа към съкровищницата си. Без ключ, без катинар. Направо отворена. Да влезе в нея и да взема, каквото иска от нея. Чувствата ѝ, мечтите ѝ, любовта ѝ. Равноденствията ѝ. Слънцестоенетата ѝ. Изгревите и залезите ѝ. Дъждовете, градушките и горещините ѝ. Студовете и зимите ѝ. Тъмнината ѝ, влагата ѝ, топлината ѝ. Тайната ѝ, вътрешността ѝ. Да граби, да безчинства, да владее. И после тихо тя да се сгуши в него, а той да я прегърне. След любовния взлом, който ѝ бе нанесъл. Тя дори не знаеше как той се бе озовал в къщата ѝ. Тайнственото му тяло, облечено в черно, сега бавно се разсъбличаше пред нея. Той бе поредния мъж, с когото щеше да се люби. А сякаш ѝ беше първият. Той се доближи до нея и докосна сочните ѝ бедра. Целуна вътрешността им и устните му потънаха в сочната ѝ млада кожа. Той опита и плода ѝ - южна праскова, сякаш откъсната от Еден. Соковете ѝ го опиваха. Той се обзалагаше, че никога повече няма да пие алкохол, а нектара ѝ - чувствен, нежен и страстен. Даващ му толкова любов, нежност и страст. Губещ го в себе си. Откъдето не искаше да се намери. Не искаше да се спаси и да излезе оттам. Защото този затвор го опияняваше. И съживяваше така, сякаш току-що се ражда. Каква ненадейна среща, а вече любовта на живота му!!! Той никога не бе обичал така силно и истински досега. Тази жена криеше толкова любов и страст в себе си и искаше всичките да му ги даде. И той да я вземе без да я поругае, без да я обезчести. А само да толѝ жаждата си с нея и винаги, когато пресъхне, да влиза в съкровищницата ѝ и да търси загубеното. Загубеното си мъжко начало... 27.06.2024 г., 02:05