събота, 8 юни 2024 г.
На най-скъпия ми мъж Лозан
❤️✨️❤️✨️❤️✨️❤️✨️❤️
Лозко, обичам те, момчето ми. Липсваш ми безкрайно много. Този ден, в който се уплаших, че ще те загубя завинаги. След като не те прибрах вкъщи. Обичам те, момчето ми. Единствено ти си ме обичал така силно, така истински, предано и вярно. Единствено ти си разбирал всяка моя болка, мъка и разочарование. Единствено ти си ме подкрепял така жертвоготовно. За мен ти си не малък остров, на който се спасявам от жестокия и бурен океан на живота, а цял континент, на който се ширя, разпростирам и охолствам. За мен ти си сигурност, подкрепа и състрадание в тоя ужасен свят на страдание, мъка, лишения, бедност, нечестност и несправедливост. От всички, които ме използваха и се гавреха с Мен, единствено ти ме обичаш и подкрепяш. В деня, в който помислих, че ще си отидеш завинаги от мен, аз се разплаках. Няма да намеря втори като теб. Може и да не намеря никого повече. Човешката съдба е толкова жестока и неутешима. Каквато съм била и аз към теб. Толкова грешна се чувствам пред теб, че е имало много пъти, в които не съм можела да отвърна на Любовта ти. Когато не съм те допускала вкъщи в нетрезво състояние. Когато съм считала грижите ти за незначителни. Когато съм ти се карала, че не си си измил ръцете или тялото. Съжалявам за всичко, мили мой. Оттук нататък ще се опитвам да ти дам цялата си любов, на която съм способна... И дори тогава ще си мисля, че всичко, което получавам, не го заслужавам. Защото животът е толкова жесток, несправедливо жесток. И не знаеш кое защо ти се случва, с какво си го заслужил. Обичам те, Мили Мой, ти си единствения мъж, който ми дари щастието, за което мечтая, и най-вече нашата прекрасна малка дъщеричка Магдалена-Малвина. Да ни е жива и здрава милата!!! Да е жива и здрава и майка ми, и сестра ти, семейството ѝ и всички, които обичам...
08.06.2024, 16:39
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар