Като мираж 🏜🏝

На Даниел ❤️❤️❤️❤️ ...И изведнъж тя се появи. Буквално от нишото. Иззад жежката вечерна лятна горещина, иззад призрачната сумрачна мараня, иззад хлада, който копнееше да се случи, иззад доспехите на вечерта, иззад мечтанията на хълма, иззад стените на града, на къщите, нажежени от лятото. Вървеше по блестящата калдаръмена улица и буташе количката с детето си. Бе облечена в лилава феерична пола и блестящо цикламено бюстие. И съжаляваше за чантата на синьо-бели райета, която не си купи. Нищо, друга щеше да излезе. Носеше цветя в косите си и диадема. И мечтаеше за него. Вече и той. Нямаше как да остане безразличен към диханието ѝ, което се отваряше за него и сякаш му отваряше порти са проникне в нея. Вечер той мечтаеше за нея и си представяше как я обладава, как споделя любовта и тялото си с нея, а тя се сгушва в обятията му. Тя успя да го опитоми - онзи, който никога не се е влюбвал в жена, сега да е покорен роб на женската красота. Тя го можеше. Можеше както да опитоми скитника, така и задомения да направи бездомник... 30.06.2024 г., 23:36 ч.