Юнската златиста зной ✨️💛✨️💙✨️💛✨️

Юнското слънце бе разпростряло златистата си зной по стените на къщите и ги затопляше и нагорещяваше в навечерието на лятото, което и тази година закъсня. До края на май, а и някои юнски дни бяха студени и влажни. Сега вече въздухът бе изпръхнал и, нажежен от лятното предстоящо слънцестоене, отразяваше сапфирената небесна синева, по която покълваха облаци от бял памук. Цялата тази синьо-златиста гледка, предвестник на Лятото, се запечатваше в съзнанието ми и оставяше своя златен почерк на умел творец. Дали писател, дали поет или художник - това нямаше значение, защото цялото художество на картината бе така съкровено, че ме пленяваше и озаряваше страните ми за нови и нови мечтания. Червените покриви на къщите като червени рубини островърхо режеха небето в очакване да ги дари с малко хлад. Стъклата на къщите като многостенен елмаз отразяваха лъчите на следобедното слънце, което искаше да влезе в стаите. То бе добре дошло навсякъде, защото всеки го обичаше, копнееше за него и мечтаеше то да е вечно, никога да не свършва, никога да не ни напуска, а неспирно да ни дарява своята щедра слънчева зной и златисто вълшебство... 17.06.2024 г., 00:44