Бяло-синьото небе

На Даниел Бяло-синьото небе, в което ти потъваш като в мрежа, в която току-що съм те уловила. Бяло-синьото небе, в което ти си пленен и ме наблюдаваш, докато спя следобед. Бяло-синьото небе, в което те търся, когато те няма. А теб винаги те няма. И като не те виждам известно време, започвам да си мисля, че пак не съществуваш. Макар че те видях. От плът и кръв. Дори почти те докоснах, говорих с теб. Значи съществуваш, не си безприсъствен. Не си призрак или видение, а просто несбъдната все още мечта. Която можеше да се сбъдне някога във вечността. Но не знаех кога. Сега просто знаех, че те нямам в живота си. И мога да те имам, единствено когато погледна бяло-синьото небе... 08.06.2024 г., 14:24÷18:12