Пудра захар ❄️☃️❄️☃️❄️

Тази вечер снегът бе хрупкав като пудра захар. Докоснеш ли го - фин и млечен като парфе. Стиснеш ли го в дланта си - бял като глазура на торта. Но далеч не толкова топъл. А студен и чист като зима. Като ознаменуването на първия ден на февруари. Когато нощните улици стенеха в нощния студ, а фенерите трескаво бляскаха осветявайки пътя на случайния минувач. И вървях, а фъртуната ме преследваше. В снега се виеше мъничка пъртина, която снегът заравяше в преспите си. Наведох се и докоснах този сняг. Още веднъж. И започна да вали като стиропор, а малките снежинки бяха гъсти и слоести. От югозапад зимата завихряше този студ и го спускаше към града. От билото на планината се спускаше пушек. Студен, синкав и мъглив като очертанията на неяснотата. От запад църквата гореше в свещените пламъци на вярата и огряваше простора с топло присъствие. Крепостта все тъй се пъчеше от склона. На кръстовището се разминаваха коли. В неясни посоки. С неизвестни съдби. Със случайни фарове. С мътни стъкла и разноцветни гърбове. И минавах и всичко бе същото, а всъщност различно. Всяка нощ различно. Всеки миг, всеки сезон, всеки месец, всяко дихание носеха палитрите на времето, спомените, мечтите и въображението. Минах край църквата и заизкачвах малкия баир. Нямаше да мина край магазина, а покрай детската ясла и да завия по неговата улица. От тях светеше телевизорът. Баща му отново гледаше. А той - Данаил - кой ли го знае къде беше. В бащината си стая или в другата - голямата, тъмна и студена стая, легнал на едни дървени плоскости. И минах по бялата улица. Спуснах се надолу и свих към нас. Нямаше ги мъжете пред магазина гръмко да пият бира и да въртят интриги. Нямаше ги и кварталът бе пуст. Само снегът се стелеше. Всички се сгушваха в топлите си камини и се любуваха на топлината и уюта на семействата си. Само аз бях сама. Очаквах мъжът ми да се върне скоро. Да си приготвим нещо за ядене и да си легнем. Отново хладно разединени, заради душевната травма, която имах. Заради неспособността ми да се отдам. Да изживея истинското. А само да ставам жертва на жестокия свят, който не може да понесе моята самоличност и моето различие... 01.02.2026 г., 19:48