Писалка с мастило 🖋

Обичам да пиша с мастило. Металът да шкури листа и да изгърбва буквите по подножието на редовете. Да извайва истини и междуметия. Посдказки и катинари. Различия и сбъднатости. И после да се гнурка в края на реда, където да поспи. Да събере нови вдъхновения за по-сбъднато утре. За ново дихание с мастилен дъх. И стара писалка, отекнала в прашната стая със зли чекмеджета, чиито пиринчи бронзово грееха като малки средновековни ордени. И събираха прашинките на стаята. Слънчевите лъчи тъчаха нишки и изпридаха великолепно зимно плетиво. В което да се облека и да помечтая за още вечност... Още един сбъднат миг... Още едно песнопение, поема или проза, избродирана върху стария пожълтял лист. Която да отекне във времето и пространството. Да се потопи в сърцата на хората и да пребъде в петолиние, решило да разгласи загадъчната си неповторимост... 27.01.2026 г., 00:24